Един бездомник стои зад заведението „Св. Георги и змея“. Излиза сервитьорка и той я моли за храна.
— Я, се махай от тука! – развикала се тя.
Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново:
— Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.