Заледено езеро. Самотен рибар лови риба. До него кучето му тъжно гледа белите преспи. Изведнъж ледът над езерето се разчупва. Бялата мъгла, която се е издигнала изведнъж се отдръпва и върху езерцето спокойно си преживя една крава.
Гледал рибаря кравата. Гледала кравата рибаря.
Изведнъж кравата попитала:
- Цигара имаш ли?
Рибаря:
- Ами имам.
Дал и рибаря една цигари. Погледали се пак известно време и кравата:
- А огънче имаш ли?
- Ами имам.
Дал и рибаря и огънче. Кравата си изпушила цигарата, погледали се пак, след което поклатила глава, казала "Тя моята не е лесна, ама и твоята също" и се потопила обратно сред заледеното езеро.
Рибаря смаяно гледал замръзналата вода. След това още по-смаяно погледнал кучето си, което отсякло:
- Кво ме гледаш? И аз са изкьорах!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва:
- От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира.
Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал:
- Момчета аз, ще се оправя със шефа.
Отива той на другия ден при шефа си и го пита:
- А бе шефе, питбула много странно гледа!
- Що бе да не е умрел!?!
- Шефе, ти го каза...