Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
По магистралата се движи вехта кола, в нея се возят възрастен мъж и жена му.
Жената е полуглуха, но за сметка на това кара колата.
Спира ги полицай.
Полицаят:
— Госпожо, карате с превишена скорост… Бабата:
— К’во каза тоя?
Дядото /крещи/:
— Каза, че караш много бързо… Полицаят, оглеждайки документите на бабата пита:
— О, вие сте от Смолян!!??
Бабата:
— К’во вика тоя?
Дядото:
— Пита, дали сме от Смолян… Полицаят:
— Имам силни спомени от Смолян. Преди много години там правих най-отвратителния секс в живота си… Бабата:
— К’во вика?
Дядото:
— Вика, че те познавал…