Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 21°
Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва: — Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо – я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази. Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник. — Айде стига бе, още от първия ден ще работя…
Разни 2,436 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прехвърляш ли топката на другите, ще ти бият дузпата... Един войник избягал от казармата и влязал в дома на една баба, която живеела сама. - Бабо, нема искам, не искам ще те... Колкото зъби имаш в устата, толкова пъти. Бабата имала само три зъба. Когато войникът свършил работата си бабата отворила широко устата си и казала: - Баби, тоя тука го не виде, само коренче ми е останало. Две мечки си говорят: - Кого изядох вчера, не знам - с черен гръб, бял корем и мръсни лапи... - Това е виладжия! Вървят две бели мечки. Едната пита: - Абе, ти сигурна ли си, че сме бели мечки? - Ами да, ето козината ни е бяла, мечки сме… Вървят… Първата пак пита: - Абе, ти сигурна ли си, че сме бели мечки? - Да, ето наоколо сняг, на Северния полюс сме.. А ти защо питаш? - М-много ми е студено.. Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме. - Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Знаете ли кой съм аз? - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът. - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата.