КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ:
01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора…
02. Лошо ченге, няма поничка за теб.
03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете.
04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай…
05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс?
06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета…
07. Ще проверяваш ли багажника? - наистина не ти трябва да правиш това…
08. Е, корумпиран ли си, или…?
09. Искаш ли да развъртим един джойнт?
10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!?
11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!