Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Един чукча си купил "Волга" и я показва на останалите.
- Вижте, купих си нов кон…
Минават другите чукчи и цъкат: "Хубав кон, кожата му е здрава, очите му са големи…"
Идва шаманът, трябва нещо да каже, посочва ауспуха и заключава:
- Най-важното е, че е мъжки!