Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Слизам една сутрин до кварталното заведение да си взема едно кафе. И там, на улицата, ме спира някакъв пияница и ми вика:
- А бе, извинявай, ама имаш ли 20лв да ми дадеш назаем. Ще ти ги върна, обещавам! Много съм стабилен! Ти не ме познаваш, ама можеш да питаш, тука у квартала всички ме познават. Аз съм Стефан П*тката, можеш да питаш всеки.