Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
На бойното поле се бият българи и турци. По едно време се чува:
- Хасан!
Турчина се изправя и българина го прострелва.
След малко пак така и пак… Тогава турчина решил и той да пробва:
- Иван!
От другата страна се чува:
- Кой го търси?
- Аз! - отговаря турчина и се изправя, а българина пак го прострелва.