Омъжена софиянка отива сама на море в Бургас. Запознава се там с един бизнесмен и то любов, то секс... Връща се в София и още на 5-тия ден получава телеграма: "Леля ти умря. Погребението - утре в Бургас."
Мъжът се чудил, чудил - не е чувал за такава леля, ама пуснал жена си, но заедно със свекървата. Слизат двете на бургаската гара и ги чакат два мерцедеса - в единия мадамата, във вторият свекървата.
Минават три дни и двата мерцедеса ги откарват обратно на гарата.
Двете гузно се гледат в купето на влака и мълчат. По едно време мадамата пита:
- Мамче, а сега какво ще говорим в къщи?
- Аз не знам какво ти ще говориш, ама давай да дойдем пак и за 9-тия и 40-тия ден!
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.