Ленинградчанин пребивавал дълго в Ереван и му се наложило да отиде на баня. Влязъл в общото помещение за мъже и пуснал водата. За зла участ по някое време изтървал сапунчето си: при падането му на пода всички разговори секнали, чувал се само шумът от течащите душове. Красноречиви мъжки погледи с нетърпение очаквали момента на навеждането. Но не би! Човекът настъпил сапуна с десния си крак и на заден ход се изнесъл до стената, където се навел. Къпането продължило, но съседът му по душ не издържал:
- Извинете, вие откъде сте?
- От Ленинград.
- Не може да бъде! А къде сте научили техниката на безопасност?
Болна жена решила да изпита неща, които не е опитвала прди да умре и започнала да се глези - опитала всякакви храни, напитки. Сетила се, че не се е ебала отзад. Правили и това с мъжът. Станало чудо. Оздравяла. Всички радостни и весели само мъжът й тъжен.
- Защо така бе човек? Защо не се радваш, че жена ти оздравя?
А той отговаря:
- Радвам се, но като се сетя за тате, никога няма да си го простя. Още можеше да си е жив човека..