Вторник, 1 септември 2026 | Димитровград 22°
След поредната беля Иванчо е изпратен при директора. Директорът, на който вече му писнало от Иванчо му казва: - Утре доведи майка си, за да говоря с нея. - Няма да е възможно - казал Иванчо. - Защо - попитал учудено директора. - Ами, блъсна я валяк - отвърнал Иванчо. - Тогава доведи баща си - казал директора. - И него го блъсна валяк - казал Иванчо. - Тогава доведи брат си - казал директора. - И него го блъсна валяк - казал Иванчо. - Тогава доведи сестра си - казал директора. - И нея я блъсна валяк - казал Иванчо. - Тогава ти какво имаш - попитал учудено директора. - ВАЛЯК - отвърнал Иванчо!
Иванчо и Марийка 3,956 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пиеща, пушеща и хойкаща жена търси спътник в живота, който ще й позволява да прави всичко това за негова сметка. Началото на 20-ти век, един съвсем обикновен човек отишъл на врачка, за да види какво му предстои. Седнал той и тя му казала: - Заради теб ще умрат много хора. Човекът уплашен попитал: - А има ли начин да го предотвратя? На което врачката отговорила кратко и ясно: - Не! И отчаян мъжът си тръгнал и решил да се самоубие, за да не стане предсказанието. Той минал покрай гарата и видял малко момченце да седи на релсите, а срещу него с бясна скорост идвал влак и той решил да направи едно добро дело преди да си отиде от този свят. Спасил детете с големи мъки и го попитал: - Как се казваш момче? А детенцето отговорило: - Адолф Хитлер, чичко! Мисля! Затова и не съм женен! Човек звънял на шефа си, но на телефона се обадила жена му: - Опасявам се, че той умря миналата седмица - обяснила тя. На следващия ден човека пак се обадил и поискал да говори със шефа. - Казах ти - отвърнала жената - умря миналата седмица. На следващия ден той се обадил отново и пак поискал да говори със шефа си. Този път съпругата се разстроила и се разкрещяла: - ДВА ПЪТИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ МЪЖА МИ, ТВОЯ ШЕФ, УМРЯ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА! ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СЕ ОБАЖДАШ? - Защото - отвърнал смеейки се - просто ми харесва да го чувам. МЪЖЕ срещу ЖЕНИ: Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат: - Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная... - Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария. - Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти... -Знам... затова те отрових...