Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 21°
Чукча отива на фотограф и го моли да му направи снимка, както седи зад едно дърво. - Как зад дърво, бе, защо зад дърво, нищо няма да се вижда от тебе??!! - крещи фотографа. - Представи си само, - обяснява чукчата, - получава мама моята фотография, гледа я и си казва: “А къде е моят син, чукча?”. И тук аз изскачам иззад дървото и казвам: ” Ето го, куку!”
Чукчи 5,665 прегледа
Следващ →

Още вицове

Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: - Какво стана? - Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"... - И? - Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци? Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Първият попитал: - Къде се губиш приятелю? Цяла вечност не съм те виждал. Другият отговорил: - Бях на сафари в Африка. Като вървях през джунглата, една маймуна се спусна от дърветата и ме отвлече. И като ме подхвана секс, секс, секс та три месеца. Докато ме откриха и спасиха. - Е, поне си останал жив. - Половин година вече нито пише, нито се обажда. Това живот ли е? Съчинението на тема "Как изкарах лятото", написано от Иванчо започва така: "За през ваканцията заминах на село при баба. Там бяха и две осмокласнички Кети и Ваня...Госпожо, ако искате четете нататък, но после да не кажете, че не съм ви бил предупредил..." При една млада булка пристига любовникът. - Събличай се, научих една нова секс поза, да я пробваме! - Скъпи, недей, мъжът ми купи говорещ папагал, ще му каже! Любовникът метнал една кърпа върху клетката на папагала и започнал да обяснява на мацето как да си вдигне краката на масата, а той ще скача от гардероба. Папагалът: - Отрежете ми езика, но искам да гледам! Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..