Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Предимно ясно 21°
"4 години зор, 10 минути позор, цял живот инженер." Доц. Кирил Койчев, преподавател в ТУ-Габрово
Бисери 3,822 прегледа
Следващ →

Още вицове

31 декември. Иванчо звъни в "Бърза помощ": - Елате бързо, татко се побърка. Облече червен халат и на всички разправя, че е Дядо Коледа. -Уважаемо Радио Ереван, защо вчера един час нямахте излъчване? - Е, пък Вие, това бе предаване за глухонеми... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. - Ще се видим ли утре? - Да. - Къде? - Където кажеш. - Кога? - Все ми е едно. - Добре, разбрахме се, само че не закъснявай! Двама студенти пътуват с трамвая към института. По едно време единият започва да рови в джобовете си. - Мамка му... тука някъде беше... къде съм го затрил... - Кво търсиш, бе? - Абе един трамваен билет имах тука... - Карай, бе! То и без това вече пристигнахме. - Не ми е за билета, той беше използван, ама в него си бях завил обяда...