Късно вечерта две блондинки говорят по телефона.
- Ъ-ъ-ъ..мъ-ъ-ъ..у-у-у...
- Миче, не те разбрах!
- Ъ-ъ-ъ..мъ-ъ-ъ..у-у-у...
- Миче, какво ти има? -
Ъ-ъ-ъ..у-у..Всичко е наред! Беше ми заета устата.
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...