Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова.
- Странно - казва поручикът - защо беседките се наричат беседки, а не другояче?
- Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва.
- Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.