Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...