Четвъртък, 1 октомври 2026
|
Димитровград
24°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Африканските спортисти никога няма да отстъпят палмата на първенството.
Прочети още подобни вицове
20.09.2026
10.09.2026
03.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Животни
- Добро ли е родословното дърво на вашето куче? - О, толкова добро, че ако кучето можеше да говори, изобщо нямаше да разговаря с мен или вас!
Животни
03.10.2017
3,541 прегледа
Следващ →
Още вицове
Портиер в американски хотел се оплаква на колегата си: - Снощи, цяла нощ звъняха от една и съща стая. Вдигам аз слушалката и чувам - "Ту ти ту ту". И така през цялата нощ, представяш ли си? Колегата му отвръща: - Знам, знам, това са българите, дето искат два чая за стая номер двайсет и две.
- А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. - Докторе, погледнете ми езика! - Той също се нуждае от почивка.
Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла "Аладин и вълшебната лампа". Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната. Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"... Така и направил. В залата се надига мощен кикот. Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее. - Петка, какво ти става? - Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Тази сутрин толкова бяха замръзнали стъклата на автобуса, че трябваше да си включа GPS-а, за да не си изпусна спирката.
Никога не съм предполагал, че с носталгия ще си спомням катаджиите, които преди ме спираха за превишена скорост на такива места, където днес стоя в задръстване.