Лондон. Утрото се усмихва за новия ден. Спалнята е още топла. Госпожа Венгер буди съпруга си.
— Арсен.. Арсен!
— Ъъхх.. Да? Кажи?
— Девет е!
— Пак ли вкараха, бе!?
Омотани в шалове, балтони, ушанки и одеяла, семейство пенсионери зъзне край изключения радиатор.
- Е-ех! - въздъхва сред облаче пара от устата му дядото, ако бях малко по-млад, щях да стана първи айдук и апаш!...
- Кой? Ти апаш!... - едва не изпищява бабата. - Какъвто си схванат и вързан, веднага ще те спипат и набутат на топло!
- Тъй де, тъй! На топло.