Понеделник, 31 август 2026 | Димитровград 29°
На един щраус много му се приправило любов, но нямало с кого. По едно време съзрял щрауска в далечината. Тръгнал да я гони, но тя го видяла и хукнала да бяга. След няколко километра женската се изморила, спряла и си заровила главата в пясъка. Той стигнал до нея, огледал се и рекъл: - Абе, къде изчезна тая, бе? !
Семейни 3,216 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Здравей, какво правиш? - Уча нов език. - Така внезапно? А какъв? - Иксраглъб, това е една малка народност в Централна Америка. "Здравей" е "Йевардз", "Ученик" е "Кинечу", а "Мозък" е "Къзом". - Леле, колко си умен! После пак ще ти пиша? Сега трябва да бягам. - Аха, до скоро! Както би казал един на иксраглъб, "Авакат ацво апът, азъг в ес ибе!"... Въпрос: По какво си приличат собствената жена и вентилатора? Отговор: Първо спират да духат. После спират да въртят. И на края само бучат и харчат ток... Сър Джон и лейди Джейн седят пред камината.След един час гробно мълчание лейди Джейн казва: - Сър Джон, а Вие знаете ли, че на лявата ми гръд е изографисан ликът на лорд Смит, Ваш близък приятел? Отново час гробно мълчание... - Сър Джон, а Вие знаете ли, че на дясната ми гръд е изографисан ликът на граф Чарлз, Ваш близък приятел и партньор по бридж? След още един час в мълчание сър Джон избухва в неудържим смях. - Какво толкова смешно казах, сър Джон? - възмутила се жена му. - Нищо,нищо, само като си представя обаче как се удължават с времето лицата на моите приятели... - отвърнал през смях сър Джон... Отличен Мерцедес само за 95 години работа в Макдоналдс! Засрамена от разкритието, че се готви да прати дъщерите си в швейцарско училище вместо в британско, йоркската херцогиня решила да помогне с нещо на местното общинско училище. Зарадваният директор я помолил да съдийства на футболен мач. Десет минути след началото на играта херцогинята забелязала, че едно от момчетата е съвсем само далеч от другите играчи. Тя го попитала дали е добре, но момчето само кимнало. След още десет минути херцогинята пак го попитала, но момчето настояло, че няма проблем. - А защо стоиш съвсем сам? Защо не се включваш в играта? - Защото съм вратар! - изсумтяло момчето.