Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва:
- Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо - я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази.
Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник.
- Айде стига бе, още от първия ден ще работя...
- Сигурно е ужасно да си сакат - казала със състрадание една жена, пускайки монета в шапката на просяк.
- Уви, мадам
- Но сигурно е много по-лошо да си сляп?
- Много, много по-лошо - въздъхнал просяка. - КОгато бях сляп, в шапката ми хвърляха кви ли не неща...