Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 21°
- Какво е Съдба? - "съдба" - това е оправдание.
Бисери 3,804 прегледа
Следващ →

Още вицове

Спасителят на плажа вижда давещ се човек и го спасява. Когато излизат от водата младежът вижда, че е спасил Томас Лафчис, президента на Левски. - Ти знаеш ли кой съм? Аз съм Лафчис. Благодаря, че ми спаси живота. Имам много пари. Поискай си каквото искаш и ще ти го дам. - Искам да ми платиш един парцел на гробището в Орландовци. - Защо точно това искаш? - Защото баща ми е от Славия и като разбере, че съм те спасил ще ме убие. Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам! Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме. - Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Знаете ли кой съм аз? - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът. - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата. 2 часа говорих с леля ми - разбрах, че й е скучно... 3 часа със сина правихме домашните... 4 часа обяснявах на жената, как се сменя гумата на колата.. 5 часа опитвах да се науча да спя прав... Уф, кога ще стане понеделник сутрин, да дойде асансьорния техник и да ме изкара от този шиб@ан асансьор?!!! Аз мисля че професора има пръст в твоята работа! Студент към колежка из коридорите на УАСГ