Вицет — Димитровград

На борец сина влиза закъснял за час в музиклалната школа! Скарва му се учителят и го праща на мястото му! Отива той, отваря калъфа на цигулката и изведнъж почва да се хили! -Що се хилиш бе, хулиган, не стига, че закъсня за час... Отива към него и изведнъж ахва - в калъва седи калашник! -Кво е тва бе, и кво му е толкова смешното? -Как да не е смешно, представям си физиономията на баща ми като отиде в банката, отвори калъфа и види вътре - цигулка...

Разни 03.10.2017 2,441 прегледа

Следващ →

Още вицове

Полова психология. Преди седмица говорих с една позната - собственичка на магазин за дрехи. Жалваше се от слаби продажби. Посъветвах я на всички женски неща да смени размерите - на дънките вместо 32 да пише 30, вместо 30 да е 28 и т.н. Днес ми се обади да благодари. Продажбите на женски дрехи са се увеличили с 30 процента. Ламята Спаска наложила тежка ангария - на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал: - Ламьо, трябва да поговориме! - Добре де, само ми излез от задника Матрицата. Зион, последният човешки град. Влиза Нео в столовата, вижда забърканата му каша, оглежда се и пита: - Кой пак ми е скрил лъжичката? - Нео... - подхваща с досада Морфей, - ...кога ще разбереш, най-сетне, че лъжичката не съществува?! Младеж от Пловдив изпраща своята половинка за село на гарата. Подготвил и е изненада - напълнил е цялото купе с бели и червени рози. Девойката се показва от прозореца и му казва: - Мерси за розите миличкоооо. - и държи един букет червени рози в ръка. - И биелите са от мени. - Ибие ми са, ама влака тръгва! Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!