Вицет — Димитровград

Когато бях малко момче, хората вече бяха за почнали да говорят, че романът е в упадък. През изминалите оттогава години почти всичко друго стигна до упадък, включително и хората, които говореха такива неща. Романът обаче си остана на върха на дървото.Сър Озбърт Ситуел

Бисери 03.10.2017 3,631 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Не мога да го понасям, снощи мъжът ми ме наби. - Как те наби, аз мислех, че е командировка? - И аз така мислех... Казват, че парите говорят. Проблемът е, че моите знаят само една дума: "Сбогом!" Чак след това разбрах, че съседите са дошли именно при мен, знаейки, че тъй като съм програмист, съм длъжен да имам вкъщи интернет, тоест ще намеря това, което ги интересува. Но първоначално изпаднах в лек ступор, когато ми почукаха и казаха: - Петьо, ти нали си програмист? Трябва да кастрираме котарака... Момченце тича при майка си и вика: - Мамо, мамо. Татко падна по стълбите на блока и докато се търкаляше такива думи крещеше! - Какви думи крещеше синко? - Нали не мога да говоря мръсни думи? - Да, синко. Децата не трябва да говорят мръсни думи. Момчето помислило малко и казало: - Амиии, значи тогава татко се търкаляше мълчешком. Срещат се в понеденилник двама приятели, след като събота се ходили заедно на кръчма. Единия казва: - Лош късмет! Като се връщах към къщи, попаднах на полиция и изкарах цялата нощ в изтрезвителя. - Ха, добре си ти!-казва другия. - Аз като се прибирах попаднах на жената и тъщата!