Четвъртък, 1 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 22°
Майка и дъщеря пристигат в Шотландия. На улицата дъщерята любопитно зяпа минаващите мъже. - Дръж се прилично! - възмущава се майка й. - Не се зазяпвай след всяка срещната пола!
Блондинки 3,620 прегледа
Следващ →

Още вицове

Детствена девойка имала приятел от доста време,още не били правили секс, а момчето не издържало. Девойката се стискала, защото бил малка, но приятелят и бил много напорист. Момичето се обърнало към майка си за съвет. Майк -Всеки път, когато иска да правите секс му казвай,че на котлона ври лютеница. - казала майката. И така 2, 3 пъти момчето все напирало, а момичето все така му отговаряло - "на котлона ври лютеница". На нашия човек му било ясно,че това не може да продължи повече от 5-6 дена , затова след 10 тия ден отлагане, той отишъл при момичето и пак си поискал по най-бруталния начин. Тя пак му казал,че на котлона ври лютеница, тогава той спрял за миг, обърнал я рязко с дупето към него и и казал : -Няма нищо- тогава ще го направим в газовия котлон! Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите. Каква е разликата между политика и бандита? - В колата. При политика тя е държавна, а на бандита си е негова. 1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков? В офиса цареше такава тишина, че можеше да се чуе как в дебитните карти влиза заплатата ...