София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
САЩ, Мичиган, говорителката по новините се изявила запомнящо. Два дни подред обещават сняг, а той не вали и не вали. Та тя, водейки новините, се обръща към метеоролога:
- Е, Питър, и къде са тези 20 сантиметра, които ми обещахте вчера?
Метеорологът се запревивал от смях и изчезнал от кадър, а картината останала така още няколко минути под дружния смях на персонала на студиото.