Дядо лежи на смъртен одър.
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита.
В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!
- Е, как е съпружеския живот? - пита приятел.
- Не е така, както мечтаех! Жена ми не може да готви, но това си има и положителни страни - не ми се налага да мия чинии.