Вторник, 1 септември 2026 | Димитровград 22°
Ако хората не изпълнят гражданския си дълг, то държавата ще изпълни съпружеския си дълг.
Бисери 3,419 прегледа
Следващ →

Още вицове

Рано сутрин, след бара, в градския автобус влиза младеж, видимо пиян, с петна от червило по бузите и сяда до един поп. Извадил пресен вестник от джоба и чете. По една време се обръща към попа и пита: - Отче, ква е тая болест артрит? - Тази болест се хваща от системно пиянство, от редовно съгрешение с блудни девойки, от постоянно неспазване на 10-те божи заповеди синко!! Умълчал се младежа, замислил се нещо дълбоко. На отчето му станало съвестно, че така остро е сгълчал младежа и го пита: - От кога страдаш от това заболяване млади момко? - Абе попе, да ви го начукам на всичките! Нищо ми няма - във вестника тук пише, че папата е болен от артрит!! Кои са основните лъжи при мъжа? Те са три: 1. Ще те обичам вечно! 2. Ще бъда с теб вечно! 3. Духай, духай - непременно ще ти кажа, преди да почна да свършвам! Отишъл веднъж Джордж Буш на спиритически сеанс. Седнали около масата, хванали се за ръце и повикали духовете. Изведнъж се чул гръмовен глас, който в началото започнал да хвали Буш, а после силно да го ругае, само, че говорел на немски. Когато сеансът приключил Дж. Буш попитал медиаума защо в началото духа го хвалел, после ругаел и защо на немски. Медиумът обяснил, че похвалата била за това, че така хитро и умело се настанил на Иракска територия, присвоявайки иракския нефт за американски компании, за което се наложило да се избият много хора, а много пленници бил измъчвани и изпращани в американски концлагери. А ругаел Буш, защото допуснал негрите и евреите да стават все повече и повече, че цари разврат, расови смесвания и превърнал САЩ в същински Содом и Гомор. - А кой беше духа? - попитал Буш - Това беше духа на Адолф Хитлер.- отговорил медиума. Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел...изобщо няма край! Eвроизборите са нищо повeче от една партия на шах. Имаме си пешка, Пешката Стоянов. Имаме си цар, негово величество Сакскобурготски. Имаме си и кон, верно малко луд, ама препуска нагоре надолу и винаги е в атака. Имаме си и офицер, даже нещо повече, не офицер, а генерал. И в крайна сметка Румен Овчаров е на топа.