Вицет — Димитровград

Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор. -Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва. Пиер: - Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое! Ржевски се събужда: - Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!

Любими Герои 03.10.2017 4,011 прегледа

Следващ →

Още вицове

Истинските неща се виждат сьс сьрцето, а не с очите. Антоан дьо Сент Екзюпери (Малкият принц) - Поручик Ржевский, говори се, че като млад сте искали да станете член във висшия съдебен съвет. - Ех, младост, младост... Член в това, член в онова... В кръчмата Доню,бъзика Теню: - Заизлизат ли ти косми по ушите и носа,вече си пътник! Теню: - Тъй сме ние расовите мъже! Митю: - Че аз кво да кажа,като имам и между пръстите на краката? Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн! Днес си чета вестник и по едно време, както чета една интересна статия се усещам, че търся бутонче "добави коментар".