В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва една на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията.
Следователят ги разпитва.
Циганинът:
- Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна.
Военният:
- Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата.
Другият побойник:
- Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си - почна се…
Червената шапчица, Джоузеф Хелър
- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо?
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.