Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение.
На следващия ден Марийка става и чете:
- Вчера скочих във водата и си намокрих колената.
- Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо.
Иванчо става и чете:
- Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата.
- А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката.
- Ами малко беше саламурата, госпожо.
На едно черно семейство им се родило бяло дете. Мъжът като го видял веднага се усетил че има нещо нередно и казал на жена си:
- Сега те водя на доктор да провери, и само да не се окаже мое дете щe те смеля от бой.
Отишли на лекaр. Докторът се усетил, и понеже бил с добро сърце му станало мъчно за жената, като си представил какво я чака, и затова решил да замаже положението:
-Значи, вие докато го правихте това дете, тъмно ли беше или светло?
-Ами на тъмно го правихме- казал негърът.
-Добре. А след това лампата светнахте ли я?
-Ами да, защо?
-Как защо, ами точно там ви е грешката, осветили сте го...