Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.
Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"
Умрял Папата и попаднал в рая. Разхожда се из райските градини със Свети Петър, вижда да си говорят Галилео Галилей и Чарлз Дарвин. Не вярвайки на очите си, Папата пита:
- Ако не греша този с раните от изгаряния е Галилео Галилей. А този с него много прилича на Дарвин.
- Да, самия Чарлз Дарвин.
- С Галилей всичко е ясно, както после се изясни, напразно го горихме. Но ДАРВИН! ДАРВИН!!! Аз похабих целия си съзнателен живот да опровергавам неговите гадни теории, а той през това време си се разхожда в райските градини! Как да разбирам това?
- Какво има за разбиране? Галилей първи се сети, че тя се върти, а Дарвин първи се сети, че Всевишния е създал Адам от реброто на маймуна.