На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва:
- Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
- Мога да позная, какво си обядвал!
- Не може да познаеш!
- А аз мога. Ти си ял (поглежда в брадата му) спагети болонезе и десерт с шоколадови пръчици.
- Ето, че не позна! Това беше вчера.