- Цъф, цъф, цъф, цъф... - чул зад гърба си един човек, който седял на пейка в морската градина. След малко пак:
- Цъф, цъф, цъф, цъф... - обръща се и гледа един крокодил му се хили.
- Ако не престанеш веднага, ще те обърна с хастара наопаки - казал човекът. Крокодилът отговорил:
- Цъф, цъф, цъф, цъф...
Човекът се вбесил, бръкнал в устата на крокодила, хванал го за края на опашката и го обърнал с хастара наопаки. Тъкмо въздъхнал облекчено и чул за гърба си:
- Фъц, фъц, фъц, фъц...
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”