Понеделник, 31 август 2026 | Димитровград Слънчево 20°
Който добре познава себе си, той малко се уважава!
Бисери 2,095 прегледа
Следващ →

Още вицове

"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка! Поручик Ржевски целува ръка на Наташа Ростова: - Но защо, госпожице, имате дупка на ръкавицата? - За да може, когато един мъж ми целува ръка, да усещам по-добре устните му! - Ахааа, сега вече разбирам защо имам цепка отзад на шинела! Вали проливен дъжд. Тълпа от хора чака автобуса на порутена спирка. Всички са се скупчили под пробития навес. Стоят подгизнали от вода и проклинат съдбата. Вече втори час автобусът не идва. По едно време по улицата с пърпорене се задава трабантче. Шофьорът спира точно пред спирката, смъква прозореца и пита: - Някой да знае вицове за трабантчета... Обществена тоалетна. От две съседни кабинки се чува еднакво пъшкане и напъване. Глас от едната кабинка: - И ти ли си със запек, колега? - Да! След малко се чува: "Пльок!" - Честито, колега! - Не е честито, това беше телефонът ми! В кабинета на очния лекар: - Докторе май ми е отслабнало зрението... - Сега ще проверим... Погледнете към таблото - какво пише на най-долният ред с най-ситния шрифт? - "Отпечатано в издателство Пегас 1999. Тираж 30 000".
Реклама — Зона 3 (728x90)