Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим…
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…
Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…
В блок става убийство. Разпитват свидетел:
- Ами станах сутринта, ударих си една чикия, гледам слънцето грее, топъл ден ще бъде, ударих си една чикия, отидох, изпих едно кафе, ударих си още една чикия, измих се, избръснах се, ударих си чикия, обякох се, ударих си една чикия, обувам се, ударих си една чикия, излизам и чувам от съседният апартамент страшен кясък! Бре! Кво става тука?! Ударих си една чикия, отивам до съседната врата, ударих си една чикия, влизам вътре и в този момент - тряс! Някой ме удари по главата и загубих съзнние. Ама чикия ударих ли си - не помня.....