Понеделник, 31 август 2026 | Димитровград Слънчево 28°
Само в България може безплатно да се лекуваш, безплатно да се учиш и безплатно да работиш.
Черен хумор 2,140 прегледа
Следващ →

Още вицове

Полицай чете рубриката с некролози във вестник и казва: - Не разбирам, как всички тези хора са могли да умрат в азбучен ред. Първият ден на Мохамед в училище. - Как се казваш? - пита учителката. - Мохамед. - Ти вече си американец. - реплекира учителката. - Така, че отсега ще се казваш Къртис. Мохамед се прибира след училище вкъщи и майка му го пита: - Как мина първият учебен ден, Мохамед? - Моето име вече не е Мохамед. Сега съм американец и името ми е Къртис. - Искаш да опозориш семейството си ли? - ядосано казва майка му. - Нима се срамуваш от родителите си, народа си, религията си? Засрами се! - след което го набила и се обадила на баща му да се оплаче. Прибрал се бащата от работа бесен и той го набил. На следващия ден Мохамед отива на училище и учителката, виждайки синините по него, пита: - Какво се е случило с теб Къртис? - Накратко госпожо, след пристигането ми в Америка, бях атакуван от двама араби. Крокодилът Гена така се срамуваше от името си, че реши да се представя като "Lacoste". Двама борци решили да отворят магазин за сирене.Оправили всичко дори сложили звънче на вратата и единия казал: - Сега да го изрепитираме - аз ще съм продавача ти ще си купувача. Дзън-дзън... - Добър ден! - Добър ден! Какво ще обичате? - Един литър сирене. - Абе тъпанар! Сиренето не е в литри, а в килограми. Аиде пак отначало. Дзън-дзън... - Добър ден! - Добър ден! Какво ще обичате? - Един литър сирене. - Абе тъпънар. Колко пъти да ти казвам че сиренето не е в литри. Аиде сега ти ще си продавача. Дзън-дзън... - Добър ден! - Добър ден! Какво ще обичате? - Един килограм сирене. - А Шишенце носите ли си ?! Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Реклама — Зона 3 (728x90)