Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!
Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.