Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита:
- Може ли да си налея вода от твоя кладенец?
Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си.
След малко пак се връща.
- Дай вода!
Налял си и избягал. И така няколко пъти.
Най-накрая комшията му го попитал:
- Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя?
- Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.