Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе...
Излезнал бай Слав на лов в гората, по едно време гледа няква мечка, дигнал резаната двуцевка... БАМ!!! И... пропуснал... Стрелял пак, но... пак пропуснал... Мечока се ядосал и го подгонил. Тича бай Слав, а мечока го гони. Гонили се така цел час, по едно време на пътечката бай Слав видял няква кошница. Хвърлил пушката, зел кошничката и викнал на мечката:
- Ебал съм ти майката, днеска съм за гъби!