Седи генерал Бойко Борисов на брега на реката, лови риба. В пълна парадна униформа. Непоносима жега, от генерала тече пот, през някоя минута вади кърпичка да си изтрие потта. От ранна сутрин нито рибка, генералът гледа тъжен плувката. Изведнъж от небето се чува глас:
"А няма ли да заповядаш!"
Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.