Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.
Командирован в малък провинциален град се настаних в едно хотелче. Глуха провинция, скука, в стаята има само една библия, даже няма телевизор. Кво да прави нашият, взел библията и започнал да я чете. По едно време грабнал телефона и се обадил на телефонистката на хотела. Какво си говорили, никой не знае, но след 1 час тя се качила при него и се изчукали сладко, сладко. Лежат си в кревата и тя го пита:
- Как така се отзовах в кревата с непознат клиент така бързо?
- Е,как! На 20-та страница в библията някой е написал "Телефонистката не отказва на никой!"