Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Един габровец поканил свои приятели на чай. Сипал им гореща вода, донесъл едно пакетче чай и го топнал по веднъж във всяка чаша. След една седмица пак ги кани, само че този път им сипва вода и само прокарва пакетчето чай върху чашите във въздуха, като заявява:
- Така, така, миналият път беше много силен - цяла нощ неможах да мигна!