Четвъртък, 1 октомври 2026
|
Димитровград
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Момченце, на кого си кръстено? - На прадядо. - А как се казваш? - Прадядо.
Прочети още подобни вицове
20.09.2026
10.09.2026
03.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
До всички девойки, които чакат принца на бял кон! Конят умря, вървя пеша, затова ще закъснея...
Бисери
03.10.2017
4,031 прегледа
Следващ →
Още вицове
В спорта не всичко е въпрос на физика, но и на химия..
На изпит по анатомия професорът пита студентката кой от двата скелета в кабинета му е принадлежал на мъж. - Ами... този - сочи след кратко колебание студентката. - Кое ви кара да мислите така? - пита професорът. - Ето тук се вижда ясно мястото, където е бил пенисът. - Права сте, при това е бил тук неведнъж.
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Двама съседи си говорят: - Гошо, дето е до нас, миналата седмица пак е варил ракия! - Защо така мислиш? - Неговите зайци пак набиха моята немска овчарка.
- Ето ти сто и петдесет, както беше помолила. - А защо не двеста? - Сега на какъв език каза благодаря?