В класа на Иванчо всяко дете си теглело буквичка, образувало дума с нея и трябвало да я обясни. На Иванчо му се паднала буквата П и той разбира се се изцепил:
- Перверзия, другарко!
Учителката подивяла, завела го при директора и му обяснила за какво става дума. Директорът бил кротък човек и попитал Иванчо:
- Можеш ли да обясниш думата моето момче?
- Мога - казал Иванчо - но със пример. Става ли?
- Давай - казал директорът.
- Ами другарю директор, вървят си две жени в горещ юлски ден по улицата, спират и си купуват сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е семейната?
- Ами тая дето го ближе - отговаря директорът.
- Не, другарю директор - отговаря Иванчо.
- Ами тогава тая дето го смуче - казва директорът.
- Не, другарю директор - отговаря Иванчо.
- Ами коя тогава моето момче?
- Тая дето носи халка на ръката си другарю директор, а това което си го помислихте - е това вече е ПЕРВЕРЗИЯ!!!
Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи...