Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Привечер шофьор карал с превишена скорост по магистралата, когато видял, че го настига полицейски автомобил. Известно време се опитвал да избяга от преследвача си, но след като вдигнал двеста километра в час и не успял да се откачи, разбрал, че е изгубил, и спрял.
Полицаят слязъл от колата си.
- Гледай сега, приятел - казал той. - Днес прекарах кофти ден и единственото ми желание е да се прибера вкъщи при жена си и децата си. Затова, ако измислиш сериозно основание, поради което си вдигнал двеста, ще те пусна.
Шофьорът се замислил за миг.
- Преди три седмици жена ми избяга с ченге. Когато те видях в огледалото, помислих, че си онзи полицай и се опитваш да ми я върнеш...