Вторник, 17 ноември 2026 | Димитровград Облачно 16°

20 години България в Европейския съюз: Пътят от кандидатурата до Шенген и еврозоната

Днес в Европейския парламент се провежда събитие, посветено на предстоящата годишнина от присъединяването на България и Румъния към Съюза

На 17 ноември Европейският парламент в Брюксел ще бъде домакин на събитие, посветено на европейската интеграция и предстоящата 20-годишнина от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Сред официалните гости от българска страна ще бъдат бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, при чието управление страната подписва договора за присъединяване, както и тогавашният министър по европейските въпроси и ръководител на преговорния екип Меглена Кунева.

Какво предвижа днешната програма? 

В 12:30 ч. (местно време) официалните гости и участници в церемонията ще пристигнат в сградата на ЕП. Официалното откриване започва половин час по-късно, когато ще прозвучат химните на Румъния, България и ЕС. 

1

Химнът на България ще бъде изпълнен от оперния певец и солист в Софийската опера и балет Росен Ненчев, а румънският - от награждаваната оперна певица с международна кариера Ирина Баянт. 

От 13:00 до 14:00 са предвидени официалните обръщения и приветствия на:

  •     председателя на Европейския парламент Роберта Мецола; 
  •     вицепрезидента на Европейския парламент Виктор Негреску;
  •     квестора на Европейския парламент Андрей Ковачев; 
  •     бившия министър-председател на Люксембург по времето на периода на присъединяване на България и Руъния и председател на Европейската комисия в периода 2014-2019 г. Жан-Клод Юнкер; 
  •     бившия министър-председател на България Симеон Сакскобургготски, при чието управление страната подписва договора за присъединяване; 
  •     бившия министър-председател на Румъния Кълин Попеску-Търичану, при чието управление страната подписва договора за присъединяване; 
  •     бившия министър по европейските въпроси на България и ръководител на преговорния екип Меглена Кунева.

В церемонията ще се включат и трима изтъкнати участници от Румъния и България. За страната ни това ще бъде вторият българин със златни медали от Международната олимпиада по математика и тази по информатика Андрей Стефанов. 

На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз след близо две десетилетия политически и икономически промени. Пътят до Брюксел минава през смяната на политическата система, тежкия преход към пазарна икономика и преговори, продължили пет години. В тях участват няколко последователни правителства, дипломати, експерти и представители на държавната администрация.

Днес България е част от единния европейски пазар, Шенгенското пространство и еврозоната. За тези години доходите на населението нарастват, възможностите за работа и образование в чужбина се разширяват, а европейските средства променят инфраструктурата на редица градове и населени места. Наред с това страната продължава да се сблъсква с проблеми в съдебната система, големи регионални различия и намаляващо население.

Как се стигна до членството и какво се промени за България през тези две десетилетия?

България и Европа по време на Студената война - 1944-1988 г.

След 9 септември 1944 г. България попада в съветската сфера на влияние. Навлизането на Червената армия и установяването на властта на Отечествения фронт поставят началото на политически и икономически промени, които обвързват страната със СССР и останалите социалистически държави.

През 1946 г. монархията е премахната след референдум и България е обявена за народна република. Българската комунистическа партия постепенно установява еднопартийно управление. Промишлеността и банките са национализирани, земеделието е колективизирано, а икономиката преминава към централно планиране. Основните търговски и политически връзки на страната са със Съветския съюз и държавите от Източния блок.

През 1949 г. България става член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) - организация, която координира стопанските отношения между социалистическите държави. Шест години по-късно страната влиза и във Варшавския договор – военнополитическия съюз под ръководството на Москва, създаден като противовес на НАТО.

4

Въпреки политическото разделение на Европа, контактите със Запада не са напълно прекъснати. България поддържа дипломатически отношения и търговски обмен с редица западноевропейски държави. През 1957 г. шест страни подписват Римските договори, с които е създадена Европейската икономическа общност (ЕИО). Докато Западна Европа постепенно изгражда общ пазар, българската икономика остава тясно обвързана със СИВ.

По време на управлението на Тодор Живков през 60-те и 70-те години София прави опити да разшири икономическите си отношения със западните държави. Български предприятия внасят технологии и оборудване от западноевропейски компании, а част от продукцията им намира пазар и извън социалистическия блок. Търговските контакти обаче не водят до промяна във външнополитическата ориентация на страната.

През 80-те години икономическите затруднения се задълбочават. Външният ни дълг нараства, производителността остава ниска, а редица държавни предприятия работят с натрупани проблеми. Зависимостта от съветските пазари и ограниченията на централно планираната икономика стават все по-трудни за преодоляване. Промените в политиката на Москва допълнително разклащат установения модел.

Началото на европейския път - от 1988 до 1995 г.

Първата официална стъпка към сближаване с европейските институции е направена още преди падането на Берлинската стена. На 8 август 1988 г. Народна република България и Европейската икономическа общност установяват дипломатически отношения. Това се случва в момент, когато разделението между Изтока и Запада все още определя политическата карта на континента.

След 10 ноември 1989 г. външнополитическият курс на България постепенно се променя. През 1990 г. Седмото Велико народно събрание заявява стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейската общност. Европейската интеграция се превръща в една от основните цели на новата демократична власт.

Преди да започнат същинските преговори обаче, България трябва да премине през тежък вътрешен преход. Изгражда се многопартийна политическа система, променят се държавните институции и започва приватизацията на държавните предприятия. Централно планираната икономика постепенно отстъпва място на пазарните механизми. Паралелно с това администрацията започва подготовка за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските правила.

През 1993 г. България прави крачка към европейското сътрудничество и в областта на медиите. На 1 януари Българската национална телевизия става пълноправен член на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Организацията обединява обществени радио- и телевизионни оператори от различни държави. През 2005 г. България дебютира в песенния конкурс „Евровизия“, организиран от EBU, с група „Кафе“ само дни след подписването на договора за присъединяване.

7

На 8 март 1993 г. България подписва Европейското споразумение за асоцииране с Европейските общности. То влиза в сила на 1 февруари 1995 г. и урежда политическия диалог, икономическото сътрудничество и постепенното премахване на търговските ограничения. Документът предвижда сближаване на българското законодателство с европейското в области като конкуренцията, митническата политика, интелектуалната собственост и движението на капитали. 

На 14 декември 1995 г. Народното събрание подкрепя кандидатурата на България за членство в Европейския съюз. Два дни по-късно, на 16 декември, по време на Европейския съвет в Мадрид, молбата е официално предадена на представителите на Съюза. Така правителството на Жан Виденов поставя началото на официалната процедура по кандидатстване.

Кандидатурата е подадена в период на тежки икономически и политически сътресения. През 1996 г. България изпада в дълбока финансова криза, която води до хиперинфлация, банкови фалити и сериозно обедняване на населението. Европейската комисия започва оценка на готовността на страната за членство, но резултатите показват, че реформите трябва да продължат.

През юли 1997 г. Комисията представя становището си. България не е включена в първата група държави, поканени да започнат преговори. На страната е необходимо допълнително време за икономически и институционални промени.

На 23 март 1998 г. са приети Националната стратегия за присъединяване на България към ЕС, програмата за нейното изпълнение и Националната програма за приемане на достиженията на европейското право. Подготовката вече се води по конкретни приоритети, свързани с промяната на законодателството и работата на администрацията.

Преговорите и трудният път към членството

България получава покана за започване на преговори в края на 1999 г. На Европейския съвет в Хелзинки през декември европейските лидери решават страната да премине към следващия етап от процедурата по присъединяване. Решението идва след политическите и икономическите реформи, предприети след кризата от 1996-1997 г.

Официалното начало на преговорите е поставено на 15 февруари 2000 г. в Брюксел. България трябва да договори условията за приемане и прилагане на европейското законодателство в различни области - от свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали до земеделието, конкуренцията, околната среда и правосъдието.

Основата на преговорите са Копенхагенските критерии, приети от Европейския съвет през 1993 г. Те поставят изисквания за стабилни демократични институции, върховенство на закона, защита на човешките права и малцинствата, функционираща пазарна икономика и способност за прилагане на европейското законодателство.

Преговорният процес преминава през управлението на няколко кабинета. Правителството на Иван Костов поставя основите на същинската подготовка, а след изборите през 2001 г. властта поема кабинетът на Симеон Сакскобургготски.

8

През 2002 г. Меглена Кунева става министър по европейските въпроси и оглавява българския преговорен екип. Тя координира работата на министерствата, държавната администрация и европейските институции. Задачата пред България е мащабна – да бъдат променени стотици нормативни актове и да се подготвят институциите за прилагането на общите европейски правила.

През юни 2004 г. България приключва преговорите по всичките 31 глави от европейското законодателство. През декември същата година европейските лидери потвърждават датата 1 януари 2007 г. за присъединяването на страната. Остава договорът да бъде подписан и ратифициран от всички държави членки.

25 април 2005 г. - подписването на договора в Люксембург

На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува съгласието си за присъединяването на България към Европейския съюз. Решението получава подкрепата на 522 евродепутати. Против са 70, а 69 се въздържат.

Дванадесет дни по-късно, на 25 април, в Люксембург е подписан Договорът за присъединяване на България и Румъния. Церемонията се провежда в абатството „Ноймюнстер“ в присъствието на представители на европейските институции и правителствата на държавите членки.

88

Британският министър-председател Тони Блеър, министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и френският президент Жак Ширак. Снимка: gettyimages

От българска страна документът е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, външния министър Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.

Договорът урежда условията, при които двете държави ще станат членки на ЕС. След церемонията започва ратификацията му от националните парламенти на държавите членки. България трябва да продължи работата по поетите ангажименти, особено в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

С подписването на документа приключват пет години преговори. До официалното членство остават по-малко от две години.

1 януари 2007 г. - България става част от Европейския съюз

В полунощ на 1 януари 2007 г. България официално става 27-ата държава членка на Европейския съюз. Заедно с нея в Съюза влиза и Румъния. След политическите промени от края на 80-те години и продължителните преговори страната вече е част от общия европейски пазар и институционалната система на ЕС.

333

България получава право на представителство в европейските институции. Страната изпраща депутати в Европейския парламент, участва в работата на Съвета на Европейския съюз и излъчва свой представител в Европейската комисия. Българските представители вече могат да участват пряко във формирането и приемането на общите европейски политики.

За гражданите членството отваря нови възможности за работа, образование и пътуване. Българските предприятия получават достъп до единния пазар, а държавата започва да разполага с европейско финансиране за инфраструктура, земеделие и регионално развитие.

666

Още през първата година от членството обаче става ясно, че част от проблемите, посочени по време на преговорите, остават нерешени. През 2007 г. Европейската комисия въвежда Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който следи напредъка на България и Румъния в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Какво донесе членството - икономика, доходи и свободно движение

Присъединяването към ЕС променя условията, при които работят българските предприятия. Отпадането на търговските ограничения улеснява износа към европейските пазари, а достъпът до европейско финансиране и чуждестранни инвестиции дава възможност на бизнеса да разширява дейността си.

Промяната се вижда и в показателите за икономическото развитие. През 2006 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност, е 38,4% от средното равнище за ЕС. По предварителни данни на Евростат за 2025 г. достига 68%.

3

България постепенно се доближава до средното икономическо равнище в Съюза, но продължава да бъде сред държавите с най-нисък БВП на човек от населението. Доходите и производителността остават под средните за ЕС.

Членството променя и възможностите за реализация на българските граждани. Свободното движение позволява на хората да търсят работа и образование в останалите държави членки при общите правила на европейския пазар. Програмата „Еразъм+“ разширява обмена между университетите, а българските специалисти могат да кандидатстват за работа в европейски компании без разрешително за работа.

Много българи избират да се възползват от тези възможности и да се установят в чужбина. Емиграцията се прибавя към ниската раждаемост и застаряването на населението. Последиците се усещат особено силно в по-малките населени места, където намаляват както броят на жителите, така и работната сила.

Европейските фондове - инвестиции и пропуснати възможности

След 2007 г. България получава достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове. Средствата са насочени към пътната и железопътната инфраструктура, водоснабдяването, градската среда, земеделието и развитието на бизнеса.

В редица градове резултатите от европейското финансиране са видими. Разширява се софийското метро, обновяват се улици и обществени пространства, изграждат се пречиствателни станции и се ремонтират пътни участъци. Общини, университети и предприятия получават възможност да реализират проекти, които трудно биха финансирали със собствени средства.

555

Усвояването на европейските средства обаче е съпътствано от проблеми. Забавени обществени поръчки, нарушения при изпълнението на проекти и съмнения за неправомерно изразходване на пари нееднократно поставят под въпрос ефективността на контрола. В отделни случаи се стига до спиране на плащания или връщане на средства.

В доклада си за България от 3 юни 2026 г. Европейската комисия обръща внимание на изоставането в производителността и иновациите, както и на големите различия между регионите. Икономическата активност остава концентрирана в няколко големи града, докато северозападният регион продължава да бъде сред най-бедните в ЕС.

8888

София има значително по-голяма икономическа тежест от останалите части на страната и формира около половината от националния БВП. В същото време редица малки населени места губят жители и работни места. В някои от тях достъпът до здравни и образователни услуги е сериозно ограничен.

Демокрация, съдебна реформа и върховенство на закона

Съдебната система остава една от най-проблемните области в отношенията между България и европейските институции. Още при присъединяването си страната е поставена под специално наблюдение заради слабостите в съдебната реформа, борбата с корупцията и противодействието на организираната престъпност.

През 2007 г. Европейската комисия въвежда Механизма за сътрудничество и проверка. Чрез него Брюксел периодично оценява изпълнението на конкретни препоръки, свързани с разследването на корупционни престъпления, работата на прокуратурата и независимостта на съдебната власт.

987654

През следващите години са приети законодателни промени и са направени опити за институционални реформи. Въпросите за отчетността на главния прокурор, независимостта на магистратите и ефективността на разследванията обаче продължават да присъстват в оценките на Европейската комисия.

През 2023 г. Комисията прекратява Механизма за сътрудничество и проверка за България. Това не слага край на европейското наблюдение върху състоянието на правовата държава. Страната продължава да участва в ежегодните оценки на Комисията, които обхващат независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите.

От Шенген до еврозоната - следващите стъпки на интеграцията

След членството в ЕС България насочва усилията си към присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната. И двете цели изискват допълнителна подготовка и политически решения на европейско равнище.

Пътят към Шенген се оказва продължителен. Въпреки че България изпълнява техническите изисквания, възраженията на отделни държави членки отлагат решението за приемането ѝ.

Първата промяна настъпва на 31 март 2024 г., когато отпадат проверките по вътрешните въздушни и морски граници. От 1 януари 2025 г. България става пълноправен член на Шенген и по суша. Така проверките по вътрешните сухопътни граници с останалите държави в пространството са премахнати.

3

Следващата стъпка е приемането на еврото. През юли 2020 г. България се присъединява към валутния механизъм ERM II - задължителен етап от подготовката за въвеждане на единната европейска валута.

1

През следващите години страната работи за изпълнение на критериите за членство в еврозоната. След положителната оценка за готовността ѝ България приема еврото на 1 януари 2026 г. С това страната се включва в общата парична политика на еврозоната и отпада валутният риск при обмена между лева и еврото.

Какво следва за България?

Двадесет години след присъединяването си България вече участва във всички основни механизми на европейската интеграция. Страната е част от единния пазар, Шенген и еврозоната, а българските представители имат право на глас при вземането на решения в европейските институции.

Икономическото сближаване продължава, но разликите с по-развитите държави членки остават осезаеми. Доходите и производителността са под средните за ЕС, населението намалява, а регионалните различия продължават да ограничават развитието на редица части от страната. Съдебната реформа, качеството на образованието и достъпът до здравеопазване също остават сред проблемите, които изискват решения.

654

Междувременно самият Европейски съюз е изправен пред нови предизвикателства. Войната в Украйна промени приоритетите в областта на сигурността и отбраната. Разширяването към Западните Балкани и Украйна, отношенията със САЩ, енергийната независимост и конкурентоспособността на европейската икономика ще заемат важно място в дневния ред на Съюза през следващите години.

За България задачата вече е различна от тази през 90-те години. Тогава основната цел е членството и изпълнението на поставените от ЕС условия. Днес страната трябва да защитава позициите си в рамките на Съюза и да участва във вземането на решения, които засягат всички държави членки.

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход