По думите ѝ министерството ще изтегли съответните предложения, а законът ще бъде подложен на обществено обсъждане.

Какво точно предлагаше правителството

Предложените промени предвиждаха личните асистенти да преминат от трудови договори към специални договори с общините. Така отношенията им с работодателя нямаше да се уреждат по общия ред на Кодекса на труда. Вносителите уверяваха, че осигуряването за пенсия и здраве ще остане задължително, но за други рискове – като безработица, временна неработоспособност и майчинство – асистентите щяха да могат да избират дали да се осигуряват. Държавата трябваше да поема осигурителните вноски и данъците.

Променяше се и механизмът за определяне на възнагражденията. Досега заплащането на личните асистенти е обвързано с минималната работна заплата, но проектът предвиждаше часовата ставка да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. За 2027 г. беше предложено възнаграждение от 5,24 евро на час. Така увеличението на минималната заплата нямаше автоматично да води до по-високо заплащане на асистентите. Предвиждаше се също да отпадне допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, познато като „клас прослужено време“.

Проектът въвеждаше и изискване личният асистент да има настоящ адрес в същото населено място, в което живее човекът, за когото се грижи, или на разстояние до 40 километра. Според вносителите това трябваше да ограничи злоупотребите със системата, включително случаи на хора, които живеят и работят в чужбина, но формално са регистрирани като асистенти в България. В същото време се предвиждаше разширяване на кръга на хората, които могат да извършват тази дейност, така че лични асистенти да могат да бъдат и държавни служители, адвокати и други заети лица, които да съчетават грижата с друга професионална работа.

Защо родителите и организациите възразиха

Недоволството не беше насочено единствено срещу възможността за замразяване на заплащането. Родителите на деца с увреждания заявиха, че новите договори могат да заличат вече извоювани права, без да дават достатъчно ясни гаранции какво ще ги замени.

Те смятат за неприемливо предложението личните асистенти да получат възможност да работят и на друго място, тъй като майките, които полагат постоянни грижи за децата си, биха работили допълнително, ако имаха реална възможност за това.

Други казват, че трудът на личните асистенти не е просто предоставяне на услуга, а тежка физическа и психическа отговорност.

Пациентските организации също се обявиха срещу промяната. От „Заедно с теб“ заявиха, че майките на деца с увреждания и близките на възрастни хора трябва да запазят правото си да бъдат лични асистенти по трудов договор. Според председателя на организацията Пенка Георгиева това са права, извоювани след протести, които осигуряват пенсионна защита и обезщетение при прекратяване на заетостта.

Организациите определиха предложенията не като административна реформа, а като опит за ограничаване на публичните разходи за сметка на хората с увреждания и техните близки.

В становищата си засегнатите семейства поискаха и подробни финансови разчети от социалното министерство. Те настояха да бъде показано какъв ще е ефектът от новия начин на определяне на възнагражденията, замяната на трудовите договори и промените в осигуряването. Според тях всяко уверение, че правата ще бъдат запазени, трябва да бъде подкрепено с конкретни текстове в закона, а не да остане само устно обещание.