Европейският парламент и държавите членки постигнаха споразумение за бюджет на ЕС в размер на близо 199,7 млрд. евро за 2027 г. Сред основните приоритети в него са повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика, сигурността и отбраната, както и подкрепата за Украйна. Компромисът беше постигнат в Брюксел след преговори, продължили до ранните часове на деня, съобщават световните агенции. Договорената сума е малко под първоначалното предложение на Европейската комисия за 199,9 млрд. евро.

Въпреки това тя представлява увеличение с близо 10 млрд. евро спрямо бюджета за 2026 г., който възлиза на около 190 млрд. евро. Така разходите на Съюза за последната година от настоящата финансова рамка ще достигнат почти 200 млрд. евро.

Според държавите членки постигнатото споразумение ще позволи да бъдат изпълнени вече договорените европейски програми, като същевременно ще останат средства за реакция при непредвидени обстоятелства. Сред рисковете, които могат да наложат допълнителни действия, са развитието на войната в Украйна и кризите в Близкия изток.

Споразумението все още трябва да бъде официално одобрено от Съвета на ЕС и Европейския парламент, преди да влезе в сила.

Бюджетът за 2027 г. е последният в рамките на настоящата Многогодишна финансова рамка, обхващаща периода 2021–2027 г. Общият ѝ размер е около 1,1 трилиона евро, като основният източник на средства са вноските на държавите членки.

Истинският бюджетен спор в Брюксел обаче тепърва предстои. Паралелно с договарянето на средствата за 2027 г. продължават дискусиите за следващата седемгодишна финансова рамка – за периода 2028–2034 г. Европейската комисия предлага тя да достигне 1,826 трилиона евро. Това е с около 726 млрд. евро повече от настоящата рамка, или приблизително 66% увеличение, макар че сравнението трябва да се разглежда с уговорката за възможни разлики в ценовата база на двете суми.

Държавите членки се надяват да постигнат споразумение по новия бюджет до края на годината, но позициите им остават сериозно раздалечени. Австрия, Германия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Дания са сред страните, които смятат предложените 1,826 трилиона евро за прекалено висока сума. Така пред Брюксел стои трудната задача да съчетае нарастващите разходи за сигурност, отбрана и конкурентоспособност с нежеланието на част от правителствата да поемат по-големи финансови ангажименти.

Допълнително напрежение в преговорите създава и въпросът за финансирането на Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц настоява темата да бъде решена преди началото на същинските обсъждания за следващия дългосрочен бюджет. В писмо до председателя на Европейския съвет той призова всички държави членки „без изключение“ да поемат ангажимент за покриване на очаквания недостиг в украинския бюджет през 2027 г.

Позицията на Берлин е, че европейските правителства трябва предварително да се ангажират с необходимата подкрепа за Киев, вместо въпросът да бъде оставен за решаване в рамките на по-широките бюджетни преговори. Призивът на Мерц предизвика реакции и сред членове на бюджетната комисия в българския парламент.

Така, докато ЕС успява да договори средствата за последната година от настоящия бюджетен период, пред него остава далеч по-сложният въпрос как ще разпредели финансовата тежест през следващите седем години и каква част от нея ще бъде насочена към подкрепата за Украйна.