Кораби вече отказаха да дойдат до нашите пристанища за износ на зърно, а България има за изнасяне 5 млн. тона пшеница. Новината съобщи в петък председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. Новата тенденция се наблюдава след като вече четири кораба бяха потопени край българските води. 

Ситуацията се промени

„Ситуацията е много динамична. Може би допреди няколко дни, ако бях гостувал, щях да кажа, че нямаме проблем с износа на българското зърно. От вчера насам обаче ситуацията е коренно различна. Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища. Други просто забавят самото си идване и стоят в южната част на Черно море. Това започва да ескалира като проблем и наистина Черно море започва да става опасно за износа на пшеница, а черноморската пшеница е ключова за световния баланс на зърното", каза пред БНТ Проданов.

Той уточни, че световното производство на пшеница е около 800 милиона тона. От тях обаче едва 200 милиона тона са предмет на реална търговия. Всичко останало се задържа в държавите, които го произвеждат, и се потребява там. 

Интересното е, че от тези 200 милиона тона, 50 милиона тона са от Русия, 20 милиона от Украйна, приблизително 10 милиона  от Румъния, 5 милиона: от България и 10 милиона: от Казахстан. 

Има жп маршрут през Гърция със спорно качество

Единственият алтернативен вариант за износ се оказва чрез жп транспорта, но той се оказва със спорно качество. По данни на бранша страната ни трябва да изнесе 5 млн. тона зърно.

„Единственият вариант е железопътният транспорт. Само че железопътната ни свързаност с Гърция е на окаяно ниво. Местата, през които може да се премине границата, са едно или две. Инфраструктурата там е просто в ужасяващо състояние. Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт. Затова казвам, че нямаме алтернатива", каза още Илия Проданов. 

За в бъдеще той препоръча да се намери в краткосрочен план решение за безопасността на корабоплаването до нашите пристанища, за да можем да изнасяме. И второ, ако в бъдеще отново възникне подобен проблем, България да е гарантирала възможността си да изнася през Гърция. 

По думите му България трябва по някакъв начин да гарантира, че териториалните ѝ води са безопасни, за да могат българските пристанища да останат атрактивни за корабите, както бяха допреди няколко дни.

„Иначе със сигурност губим пазари. Тук въпросът вече е кой ще замести тези пазари, защото, ако няма откъде да дойде тази пшеница, проблемът става международен. Ще има недостиг на пшеница. На световните пазари цената на пшеницата може да се повиши заради този потенциален недостиг, но в Черноморския басейн да се случи точно обратното заради това, че пшеницата остава тук и на вътрешния пазар няма как да я реализираме.", каза зърнопроизводителят.

България консумира около 1.2-1.3 млн. тона пшеница

„Ако не изнасяме през черноморските пристанища, нещо, което към момента дори не искам да си представям, че е възможно да се случи, България ще посрещне новата реколта с огромни преходни остатъци. Това ще има пагубно отражение както върху цената, така и върху възможността да се съхранява тази пшеница. Въпросът е, че няма достатъчно складове, в които да приберем продукцията от две реколти. България не произвежда само пшеница. Имаме слънчоглед, царевица, ечемик…", посочи още Илия Проданов. 

Драгомир Николов