Очевидната безпомощност, шикалкавене и снишаването на властта пред руската заплаха поставят много неудобни въпроси

Само за няколко дни дронове удариха четири търговски кораба в икономическата зона на България в Черно море, като потопиха два от тях и причиниха смъртта на поне 20 моряци. Инцидентите обаче показа огромни пробойни не само в морските съдове, но и в управлението на страната. И разкриха ахилесовата пета на управляващите - Русия. Самата мисъл за споменаването на тази държава като агресор предизвиква открита паника. Дори привикването на руската посланичка Елеонора Митрофанова в МС се превърна в унизителен спектакъл, в който премиерът Румен Радев първо изслуша, а после повтори няколко пъти внушението, че не Русия, а някаква трета страна може да е потопила като провокация украински кораб с украински екипаж. 

Междувременно в секретен обект около София бяха подпалени умишлено 11 антени за комуникация със Starlink - комуникационната система на SpaceX, които активно се използват и във войната в Украйна. Но докато Полша не се поколеба при подобен инцидент директно да назове кой го е поръчал - Русия, българските власти отново се снишиха и окопаха зад аргумента „търсим доказателства“.

Всичко това поставя много неудобни въпроси за способността на изпълнителната власт, която по ирония на съдбата се управлява от генерали, да реагира решително и адекватно при нарастващите заплахи за националната сигурност на България.

Колко още време властта в България ще се снишава?

„Няма нужда от паника и истерия, необходимо е хладнокръвие и ние точно така и действаме“, повтаря премиерът Румен Радев и след първия удар, и след втория удар по кораби в наши води. Но добавя, че този, който върши тези неща, със сигурност много добре знае кого кога и къде да удря. И че става дума за грубо нарушаване на международните правила, но трябват доказателства кой го е направил.

Как това трябва да успокои българското общество, не е ясно. Общият принцип явно е „Да се снишим, за да минат дроновете и да не ни ударят“.

Доказателства ли? Какви доказателства?

Трагикомичното е, че властта нито има желание, нито възможност да намери каквито и да било доказателства за извършителя. Патетиката бе съпроводена с молби към партньорите да дадат кораб, оборудване и какво ли още не, за да могат съответните органи да си свършат работата. 

„Очакваме колегите от Министерството на транспорта да предначертаят допълнителни действия, да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон, и евентуално той да бъде предоставен, за да бъде обследван потъналият кораб в икономическата зона на България в Черно море“, заяви например министърът на отбраната Димитър Стоянов. Т.е. тепърва ще се търси организация, после подводен дрон, който някой ден да бъде докаран в Черно море и евентуално спуснат нещо да изследва... 

Дали обаче изобщо ще се намерят отломки? Защото паралелно вървяха хвалби как парашутисти спасители се спуснали за 30-тина минути на борда на кораба ABLE със задачата да открият и съберат части от дронове. „Такива части не бяха намерени. Влизахме вътре. Всичко е изгоряло“, докладваха военните. Военният министър също реши да се включи - литна с хеликоптер над ударения кораб и заключи: „Това, което успях да видя от борда на вертолета, е, че ударът е бил от надводен дрон и машинното отделение е цялото наводнено. Категорично не може да се коментира чий дрон е, а камо ли да кажем дали има трета страна“. Отломки няма, следствието е приключено, забравете!

На фона на този спектакъл премиерът Румен Радев написа писма до НАТО и ЕС, с които поиска помощ в разследването на атаките. В тях той подчертал „необходимостта от съюзническа подкрепа и призовава за приоритетно разглеждане на темата с оглед неотложния й характер“. Колко да е неотложно, като България поиска помощ едва седмица след инцидентите.

Какво трябва да стане, за да се задейства чл.4 от Договора на НАТО?

И президентът Илиана Йотова, която тотално се загуби като върховен главнокомандващ в тази криза, и премиерът Румен Радев, и военният министър Димитър Стоянов категорично отказват да поискат задействане на чл. 4. от Договора на НАТО. Въпросната разпоредба гласи: „Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е застрашена териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях“. Т.е. става дума просто консултации, а нашите управляващи се държат все едно атомна бомба ще хвърлят нейде.

Военният министър даде за пример кога преди това механизмът е бил задействан – при падането на ракета в Полша и навлизането на руски изтребители в естонското въздушно пространство. Оставяме настрана факта, че Димитър Стоянов не знае, че Полша всъщност поиска чл.4 не при ракета, а заради „навлизането и свалянето на 19 руски дрона (тип „Шахед“) в полското въздушно пространство по време на масирана руска въздушна атака срещу Украйна“. Логично обаче възниква въпросът дали България не се инати, защото всъщност не желае да сподели цялата информацията по случилото се с натовските държави при подобни консултации? Защото тогава ще стане пределно ясно, че всичко е ясно и че извършителят е очеваден? 

Защо няма разследване при много жертви, големи материални щети и очевидни военни престъпления?

Един от ключовите въпроси е защо у нас няма дори разследване по НК и НПК, независимо, че има жертви, потънали кораби, големи материални щети, военни престъпления? Не се задейства нито Националната следствена служба, нито прокуратурата. Обясненията, че имало спорове и празнини в закона, тъй като ударите са нанесени в международни води, в които България има икономически права, а не в териториално море, са нелепи. Българският хелзинкски комитет и Фондация „Български адвокати за правата на човека“ вече подадоха съвместен сигнал до Върховната касационна прокуратура с искане за незабавно образуване на досъдебно производство за извършени евентуални престъпления против законите и обичаите за водене на война (глава XIV, раздел II от Наказателния кодекс). Двете правозащитни организации подчертават, че макар инцидентите да са извършени извън териториалното море на България, българската прокуратура разполага с право и задължение да образува наказателно производство на основание универсалната юрисдикция за наказателно разследване (чл. 6, ал. 1 от НК). Този принцип позволява преследване на тежки международни престъпления и престъпления против мира и човечеството, независимо от мястото на извършване или гражданството на извършителите и пострадалите.

Допълнително, близостта на събитията до българския бряг, участието на българските спасителни служби и военноморските сили, както и фактът, че ранени и оцелели моряци се намират на българска територия, предоставят на българските разследващи органи пряк и своевременен достъп до ключови доказателства, свидетелски показания и медицински документи.

Генерал за бой се стяга, но от бой бяга ...

Вероятно немалко хора в България решиха, че като се напълнят парламентът, правителството, областните управи и т.н. с бивши военни, полицаи, хора от службите, ще се гарантира някаква сигурност, колкото и имагинерна да е тя. Да, ама не. Оказа се, че военните се гънат повече от цивилните. И съвсем не смеят да заемат категорична позиция.

„Да се говори с хипотези не е коректно, когато става въпрос за националната сигурност. Трябва да говорим с доказателства. И от украинската страна отрекоха, и от руската страна отрекоха“, вдигаше рамене дни наред военният министър Димитър Стоянов, бивш високопоставен военен от ВВС.

„И Митрофанова, и Кирил Буданов отричат да са техните страни, ние какво да направим?", чуди се премиерът Румен Радев, генерал от ВВС.

„Ще кажем източника на атаката, когато се разбере кой е. Категорично в момента аз мога да кажа, че тези дронове са или руски, или украински. Дори да се намерят останки от дроновете, има варианти, при които да излизат най-различни хипотези, примерно, че дронът е украински, но е пуснат от Русия за заблуда. Или обратно. Така, че е много трудно категорично да се каже. 50 на 50 е - или е от Украйна, или е от Русия," „блесна“ с логиката си шефът на парламентарната комисия Иван Лалов, който е бивш командващ на авиобазата в Граф Игнатиево.

Украинските дронове са лоши, а руските - мили и добри

Увъртането на управляващите се набива още повече на очи, ако сравним поведението им със ситуацията с падането на украински дрон до Кардам през август. Тогава премиерът и военният министър направиха извънредно изявление, в което заклеймиха нахлулия откъм Румъния дрон. „Няма пострадали хора или поражения по сграден фонд и инфраструктура“, каза Радев, но два пъти натърти, че е имало взрив. „Мястото на взрива е на 200 метра от компресорната станция на Румъния и на 1000 метра от нашата компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Граничните полицаи чули взрива много силно и се е виждал черен дим“, добави тогава той.

Украинската посланичка Олеся Илашчук веднага бе привикана във външно министерство. А Радев и военният му министър не пропускаха да се скарат на Украйна, че не им дава информация за дрона. „България още не е получила отговори от Украйна ... Беше редно досега да получим отговори. И това навява на редица въпроси“, каза по онова време Радев.

После обаче нещата се потулиха. Над два месеца вече Министерство на отбраната и МВР не могат да кажат имало ли е взрив на падналия край Кардам дрон. Абсурдът, че МО чака от МВР да му каже дали има взрив, при положение, че военните разполага със сапьорски части, лаборатории, химически войски и какво ли още не, даже няма да го коментираме. Чупките на военния министър, който няколко дни по-късно взе да обяснява, че може изобщо да не е имало взрив, са показателни. „На земята няма кратер от разрив на взривно устройство. Ако изобщо е имало взрив на дрона, който нахлу на българска територия, той е бил на определена височина във въздуха. Напълно е възможно шумът, който се е чул, да е от удара на дрона в земята“, започна да обяснява Стоянов. 

В нито един от следващите случаи на намиране на дронове властта не реагира така остро. Напротив - тъй като голяма част от дроновете, намерени по нашето крайбрежие, се оказаха руски, Стоянов бързо обясняваше, че те са безопасни и без боеприпаси. 

Ако трябва да обобщим накратко ситуацията с дронове, кораби и заплахи: всичко да е 50:50, но никога не е виновна Русия.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ